На 16 март 2022 г. в хотел «Рамада София Сити Център» се проведоха пресконференция и заключителната национална конференция между заинтересованите страни за формулиране на политики за предотвратяване на слепотата и опазване на очното и зрителното здраве в България.
Конференцията беше организирана от Сдружение „Ретина България“ и Фондацията за реформа в местното самоуправление (ФРМС) в рамките на проект «Визия за зрение». По време на форума беше представен за обсъждане с отговорните власти, професионалните организации и ангажираните с хората с увредено зрение неправителствени организации, пакет от взаимосвързани препоръки и текстове за актуализиране и промени в нормативните актове и стратегическите документи, осигуряващи очното и зрителното здраве на нацията.
Пакетът от предложения за промени, целящи преодоляване на констатирани проблеми в сферата на грижите за очното здраве и превенцията на слепотата в България, е съставен от експертния екип по проекта, след извършен анализ на съществуващата нормативна уредба и обзор на състоянието на зрителното здраве и след проведени обсъждания със специалисти и хора със зрителни увреждания.
Мерките, които бяха представени за консултиране, включват предложения за изменения и допълнения на нормативни документи: национални стратегии и програми; стандарти и практики в областта на очното здраве; стандарти и практики в сферата на рехабилитацията и приобщаването на хората със зрителни увреждания. Тези мерки са насочени към подобряването на качеството на живота и на услугите за слабо зрящите и незрящите хора.
Участие в конференцията взеха представителите на отговорните власти, професионалните организации на ангажираните със очното и зрително здраве, организациите на хората със зрителни увреждания, организации на пациенти с очни заболявания, граждански правозастъпнически организации и други заинтересовани от проблемите на слепотата и зрителното здраве страни.
Конференцията беше открита от г-жа Елена Чернева-Маркова, заместник-омбудсман на Република България. Със своето обръщение към участниците г-жа Чернева-Маркова насърчи работата на форума в подкрепа на отправените предложения от страна на гражданските организации за промени в нормативната уредба за подобряване на очното здраве и изрази възможностите за единодействие с институцията на омбудсмана в това направление.
Д-р Петя Стратиева – ръководител на проекта, представи целите и извършените дейности по проекта, изпълняващите го организации и партньори, експертния екип и очерта пътят, изминат от началото на изпълнението на проекта до деня на конференцията.
Доц. Михаил Околийски – здравен експерт от Специализираната агенция на ООН по здравеопазване към Световната здравна организация (СЗО), представи Препоръките на СЗО за интегрирана грижа за очно здраве с фокус върху човека. Доц. Околийски изтъкна изводите отДоклада за състоянието на зрението в света (публикуван от СЗО, 2019 г.), както и подчерта необходимостта от взаимодействие между различните секторни политики и институции за подобряване на човешкото здраве, в частност на зрителното, и за достигане на целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.
Проф. д-р Ива Петкова – офталмолог, председател на Българското дружество по офталмология, запозна аудиторията с направените предложения за изменения и допълнения на нормативната уредба от страна на специалистите по очни болести, които експертният екип по проекта е включил в набора от препоръки. Проф. Петкова представи предложения за нормативни промени в областта на промоцията на зрителното здраве и превенцията и лечението на очните болести: по Наредба №8 от 3.11.2016 г. за профилактичните дейности и диспансеризацията (НПДД); по Наредба №9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на националната здравноосигурителна каса; по Национален рамков договор 2020-2022 г.; по прилагането на директивите на ЕС за използването на медицинските изделия и консумативи; по Наредба за Медицински стандарт за очните заболявания, съгласно чл.6 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).
От последвалата дискусия се очертаха няколко акцента:
- г-н Пламен Таушанов (председател на Българската асоциация за закрила на пациентите) подчерта отсъствието на взаимодействие между институциите и даде примери затова.
- бившият министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров изтъкна отсъствието на пациента като активен участник в процесите в здравеопазването – въпреки, че по презумпция всички видове грижи са насочени към пациента, пациентът като субект отсъства от оценката на качеството на предоставяните за него услуги (здравни и социални).
- от отговор на проф. Петкова по зададени въпроси стана ясно, че рехабилитацията на очните болести и зрителните нарушения е бегло застъпена в обсъждания Стандарт по очни болести, консенсусно изготвен от страна на офталмолозите в България, както и от подготвените препоръки за добра клинична практика по т.нар. социално значими очни болести.
Г-жа Мила Драгомирова – оптометрист, председател на Български съюз на оптометристите (БСО), запозна присъстващите с предложенията за нормативни промени и нови нормативни актове, препоръчани от страна на съсловието на оптометристите в България и възприети от страна на експертния екип по проекта. Г-жа Драгомирова обърна внимание на възможностите за подобряване на достъпа до очни грижи и ресурсно обезпечаване на зрителното здравеопазване чрез регламентиране на статута и дейността на здравните специалисти-оптометристи. Тя запозна присъстващите с предлаганите променипо Наредба №19 от 27.08.2008 г. за устройството и дейността на оптиките и здравните изисквания към тях; по Националния класификатор на професиите и длъжностите (НКПД); по Списъка с професии, подлежащи на професионално образование към Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО); по предложение за приемане на нова Наредба за дейността на оптометристите.
Г-н Хюсеин Исмаил – правен експерт, завеждащ дирекцията за хора с увреждания към Омбудсмана на Република България, представи направените от екипа по проекта предложения за нормативни промени в областта на рехабилитацията, по-специално, по реформата на финансиране и предоставяне на помощни средства и медицински изделия на хората с увреждания, както и по списъка с помощно-технически средства за хората със зрителни увреждания)
По време на дискусията се очертаха мнения от страна на представители на хората със слабо зрение относно различията в подхода към тях спрямо този към незрящите. Тези мнения, както и различните рехабилитационни методи и технологични възможности (помощно-технически средства, очила със специално предназначение, специални контактни лещи и други) бяха споделени и от специалистите по слабо зрение, присъстващи в залата. Г-н Христо Благоев – заместник-председател на БСО и един от малцината специалисти в България по слабо зрение, обърна внимание на необходимостта от специализиран подход за рехабилитацията на хората със слабо зрение, така и на необходимостта за специално внимание към тях. Той сподели с аудиторията, че като специалист по слабо зрение бива посещаван от пациенти, които си позволяват да шофират с много ниско зрение (0.15) – нещо, което е недопустимо в редица страни от ЕС.
Д-р Петя Стратиева (ръководител на проекта, председател на Ретина България и европейски пациентски застъпник) представи пред участниците предложенията на екипа по проекта за нормативни промени в областта на промоцията, превенцията, лечението и рехабилитацията на очните болести, възникнали по време на обсъжданията с представителите на пациентите и пациентски организации в хода на изпълнението на проекта. Д-р Стратиева очерта необходимости за промени по Наредба № 16 от 30 юли 2014 г. за условията и реда за регистриране на редките заболявания и за експертните центрове и референтните мрежи за редки заболявания. Също така, тя се спря и на предложенията за допълнения по управленски документи в лицето на релевантните национални стратегии и програми. Тя се спря по-подробно на Националната здравна стратегия на България; на необходимостта от Национална програма за ранно откриване на дегенеративните изменения в ретината /макулна дегенерация свързана с възрастта/, превенция на зрителните увреждания при диабет и от Национална програма за редките болести. Д-р Стратиева представи пред аудиторията предложението на експертния екип за съставяне на Национален план по очно здраве и конституирането на Консултативен съвет за превенция на слепотата към Министерството на здравеопазването.
Г-н Хюсеин Исмаил представи предложенията за нормативни промени в стандартите и практиките в сферата на рехабилитацията и приобщаването на хората със зрителни увреждания. Той запозна присъстващите с предложенията по реформа в медицинската експертиза и експертизата на работоспособността в България; по Методика за оценка на здравния статус и уврежданията (МОЗСУ) – Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF).
В последвалата дискусия взе участие д-р Цветолюба Генкова, директор на Дирекция за защита на правата на пациентите в Министерство на здравеопазването (МЗ) и експерт във ведомството. Д-р Генкова увери участниците в конференцията в ангажимента на МЗ по отношение на обсъжданата понастоящем в България реформа на медицинската експертиза за хората с увреждания с насоченост към оценката на функционирането им. Също така, тя запозна участниците и с ангажимента на МЗ спрямо реформата по предоставяне на помощно-техническите средства за хората с увреждания и с работата на сформираните работни групи към МЗ по този въпрос. Д-р Генкова препоръча на заинтересованите страни – участници в конференцията – да следят предстоящите в съвсем близък времеви период публикации на нормативни документи за обществени консултации за своевременно подаване на части от препоръките, включени в пакета от предложения, за разглеждане от страна на МЗ.
В заключение г-н Хюсеин Исмаил очерта основните препоръки и сфери за промени с цел подобряване на очното здраве и състоянието на хората със зрителни увреждания. Д-р Петя Стратиева обърна внимание на постигнатите резултати от проекта: създадените партньорски взаимоотношения между промотиращите проекта организации и организациите на професионалистите (офталмолози, оптометристи); с центрове за рехабилитация и социална интеграция на хората със зрителни увреждания в страната; с организации от състава на Съюза на слепите в България; с Националния център за рехабилитация на слепи в гр. Пловдив; с Технологичния съвет към ССБ; с различни представители на местните власти; с различни организации на пациенти. Д-р Стратиева обърна внимание на продукти от проекта, които ще имат своето по-нататъшно развитие: дигиталната информационна платформа „Портал Зрение“ със справочна информация за хората със зрителни увреждания; данните и изводите от Доклада за състоянието на зрителното здраве в България (публикуван през януари 2020 г); настоящите препоръки – основа за последващи взаимодействия между заинтересованите страни; стартиралият на 1 октомври 2021 г. 2-годишен проект „Споделяй, грижи се, излекувай – трансформиране грижите за хората с редки болести“ – надграждащ проекта „Визия за зрение“, реализиран в рамките на Фонд Активни граждани България и изпълняван от Сдружение „Ретина България“ в партньорство с Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ), Фондацията за реформа в местното самоуправление (ФРМС) и Асоциацията на пациентите с пигментен ретинит от Норвегия. Д-р Стратиева, също така, благодари на представителите на индустрията, които подпомогнаха реализацията на проекта и които изказаха готовност за подкрепа за последващи действия по инициативата „Визия за зрение“ за устойчивост за постигане на целите.
С активното си участие в диалога със Сдружение „Ретина България“ и с ФРМС, участниците в конференцията и представителите на националните и местните власти предоставиха възможността гласът на заинтересованите граждански организации да бъде чут и тяхната равностойна роля в процесите по формулиране на обществени политики и в етапите на вземане на решения да бъдат признати.
Презентациите, представени по време на конференцията, са налични на интернет страницата на проекта: www.vision-project.retinabulgaria.bg в раздел Публикации.
Националната конференция се проведе в рамките на проект „Визия за Зрение“, изпълняван от Сдружение „Ретина България“ (www.retinabulgaria.bg) в партньорство с Фондация за реформа в местното самоуправление (www.flgr.bg) и Асоциация на хората със зрителни нарушения „Blindrafelagid“ – Исландия (www.blind.is) в рамките на Програма Фонд Активни граждани България по линия на Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021.